Терминът кардиомиопатия означава заболявания на сърдечния мускул и обхваща следните по-важни заболявания, Хипертрофична кардиомиопатия (HCM), Дилатативна кардиомиопатия (DCM), Рестриктивна кардиомиопатия (RCM), Некласифицирана кардиомиопатия (UCM) и др. Заболяванията на сърдечния мускул са предимно при котките, при тях рядко се диагностицират заболяванията на перикарда и на клапите на сърцето.
Най-често диагностицираната кардиомиопатия е Хипертрофичната кардиомиопатия HCM, която вероятно се среща при 60-70% от котките.
Какво представлява Хипертрофичната кардиомиопатия (HCM)?
Това заболяване се характеризира с разрастване и удебеляване стената на лявата камера на сърцето и/или междукамерната преграда към вътрешността на камера, следствие на което се намалява отвора, през който преминава кръвта и се намалява количеството кръв, която се изтласква към органите (ударния обем). В по-късен етап се увеличава и лявото предсърдие и се стига до развитие на сърдечна недостатъчност, оток на белия дроб, плеврален излив. При това заболяване се нарушава диастолната функция (сърцето не може да почива нормално), защото то трябва да работи повече, за да задоволи основните функции на вътрешните органи.
Кои са по-често засегнатите породи котки?
Към този момент е ясно, че има генетични фактори и наследствено предаване на заболяването при Мейн Кун, Британска късокосместа, Рагдол, Персийска, Сфинкс, Турска ангорка, Норвежка горска котка, Бенгалска котка и др. Диагнозата се среща е при останалите породи. При Мей Кун има 35%-42% по-висока превалентност на проявяване на заболяването сравнено с други котки. HCM може да се развие въпреки отрицателните генетични изследвания. Възрастните мъжки котки са засегнати в по-голяма част.
Какво предизвиква HCM?
Причините не са изяснени до този момент. Смята се, че голяма част се дължат на генетични мутации- миозин свързваща протеин патология. Уврежданията в други органи и системи също могат да засегнат сърдечния мускул-хипертиреоидизъм, високо кръвно налягане, неоплазии, акромегалия, токсини, тежки метали, бъбречна недостатъчност и др.
Какви са клиничните признаци на заболяването?
В началото на развоя на заболяването котките НЕ ПОКАЗАВАТ никакви клинични признаци. В последствие стопаните споделят, че котката е станала по-мързелива и спи в по-голяма част от денонощието. Обикновено приема на храна не е намален в началото и въпреки това котката може да слабее.
За жалост, ако не се правят периодични прегледи и изследвания при специалист това заболяване трудно може да бъде хванато. Най-честата клинична изява са признаците на сърдечна недостатъчност, която е и крайния стадии на развитието на HCM. При физичен преглед се установява:
• систоличен шум на сърцето. 80% от котките с HCM имат шум на сърцето, но 30%-45% от случаите на установен шум може да е нормален. Много котки с това заболяване нямат шум на сърцето, което може да се дължи на необструктивна форма на HCM.
• затруднено и учестено дишане.
• посиняване на езика и тежка дихателна недостатъчност.
• тахикардия.
• оток на белия дроб и плеврален излив, който се откриват след ехографско и рентгенологични изследване.
• дехидратация, кахексия, летаргия.
• намален или липсващ апетит.
• остра пареза или парализа на задните или предни крайници.
• кашлицата е рядко явление.
• синкоп.
• ниска температура.
Колко статия има заболяването?
Според степента на проява на заболяването то се разделя на 4 стадия
1) Стадии А: тук попадат всички предразположени породи котки. За тях е препоръчително да започнат годишни скринингови изследвания всяка година, за да се следи състоянието на сърдечния мускул.
2) Стадии B се разделя на два подстадия:
• B1-тук попадат котки с нисък риск от развитие на тромбоемболия и налични увеличено съотношение на ляво предсърдия: аорта, уголемено ляво предсърдие под 16 mm
• B2-тук гореизброените признаци са по-силно изразени, котката е с наличие на аритмия, с галопиращ ритъм, систолната функция на лява камера е увредена.
3) Стадии С-в този стадии попадат котки, показващи тежка клиника, обхващаща момента точно преди развитието на сърдечна недостатъчност.
4) Стадии D-котки с повтаряща се сърдечна недостатъчност.
Какви изследвания са необходими за поставяне на диагнозата HCM phenotype?
На първо място прегледа от лекар с опит в кардиологията е много важен.
На второ място това са кръвните изследвания, изследвания на сърдечните биомаркер (тропонин и NT-ProBNP). Златен стандарт за поставяне на диагнозата е ехокардиографията и рентгеновото изследване. ЕКГ е важно за установяване на фибрилации, АV блокове, VPCs, вентрикуларната тахикардия.
Изследване на NT-ProBNP е чувствителен и точен метод при засичане на сърдечна недостатъчност при котки и може да послужи за разграничаване, дали задуха е със сърдечен или белодробен произход.
Другият сърдечен биомаркер, който трябва да бъде изследва е тропонин I. Той се освобождава при исхемия, клетъчно нараняване, възпаления, травма или инсулт на миокарда и може да бъде засечен в кръвта на котките и кучетата.
И тропонина и NT-ProBNP показват тенденция да се увеличават при сърдечни заболявания.
Най-честата рентгенологична находка при котки със сърдечни проблеми е наличието на плеврален излив, оток на белия дроб, Увеличени белодробни съдове, увеличен сърдечен силует-кардиомегалия (не е задължително да се установи, за да бъде поставена диагнозата, много често сърцето е външни размери). Процедурата по получаване на качествени и диагностични рентгенологични снимки може да бъде отложена докато пациента не бъде стабилизиран. Изискват се минимум две рентгенови снимки в две проекции.
Това са рентгенови снимки на наши пациенти. Те показват наличие на плеврален излив и оток на белия дроб.
Ехокардиографията включваща и доплерово изследване е предпочитат неинвазивен метод на диагностика. Тя е изключително безопасна и с висока диагностична стойност. Чрез нея оценяваме морфологично и функционално всички части на сърцето. Най-често се установява концентрична хипертрофия на стената на лява камера, септумната преграда, увеличено ляво предсърдие, наличие на тромби в лявото предсърдие.
Следи се състоянието на другите органи и жлези в организма. Бъбречната функция е от изключителна важност за успешното овладяване на сърдечната недостатъчност.
Има ли лечение на HCM при котките?
При безсимптомни, но диагностицирани котки към момента науката не дава конкретен отговор дали трябва да бъде предприета и каква да е терапията. Все още базата данни от проведени международни изследвания е малка и към днешна дата не е стигнало до консенсус.
Веднъж появила се сърдечна недостатъчност тя трябва да бъде овладяна. Котките задължително трябва да бъдат настанени в клиника, за да се овладее отока на белия дроб и да се подобри дишането на пациента. Включват се на инфузия с обезводняващи и се поставят на кислород. След преминаване на първоначалния шок и след получаване на данните от базисните изследвания се пристъпва към назначаване на сърдечна терапия. За подобряване състоянието на сърдечната дейност се използват:
- АCE инхибитори
- Бета блокери
- Инодилотори
- Антикоагуланти и антиагрегатни лекарствени препарати
- Диуретици
Едно от най-неприятните последствия от сърдечната недостатъчност е развитие на артериален тромбоемболизъм.
Какво е Артериален тромбоемболизъм (АТЕ)?
Артериалния тромбоемболизъм се характеризира с внезапна куцота, пареза или парализа на предни или задни крайници. Основните кръвоносни съдове се запушват от тромби, крайниците стават студени и болезнени. Състоянието е изключително болезнено, животозастрашаващо и може да завърши фатално. За предотвратяване на АТЕ се назначават антикоагуланти и антиагреганти.
Може ли да се предпази котката от развитие на хипертрофична кардиомиопатия и от други миопатия?
Тъй като кардиомиопатиите имат наследствен характер или са в резултат на други заболявания е трудно да бъдат предотвратени. Развъдници, които държат на създаване на здрави неподатливи на заболяванията котила трябва да тестват в акредитирани международни лаборатории своите котки.
Правилните общи грижи и правилното хранене могат да допринесат за значително удължаване на безсимптомния период на котки с данни на HCM.
От съществено значение е котки предразположени към заболяването и котки носители на ген А31Р да бъдат ежегодно изследвани за признаци на сърдечно заболяване.
Ако сте загрижени за здравето на вашата котка не се колебайте и се свържете с нашия екип за допълнителна информация и изследвания.
Какво мога да направя в домашни условия?
Препоръчително е да се проследява броя на вдишванията при сън на котката за една минута. Те не трябва да надвишават 30-35 за минута. Ако се увеличат трябва незабавно да потърсите лекарска помощ.
Колко дълго живеят котките със сърдечни заболявания?
Много е трудно да се определи средната продължителност на котките, които имат сърдечен проблем. Известно е към момента, че котки с овладяна сърдечна недостатъчност и назначена домашна терапия преживяват средно 6-12 месеца. В нашата клиника има случай на вече две години удължаване на живота при мъжки британец. При него от изключителна важност за удължаване живота на котка са всекидневните давания на няколко медикамента през устата и посещение в клиниката на всеки два месеца за прегледи и изследвания.
Скъпи ли са лечението и грижите за котка със сърдечен проблем?
За жалост това е хронично заболяване, което изисква постоянни грижи. Повечето медикаменти са финансови достъпни, но медицинските прегледи, изследванията при специалист могат да бъдат финансово обременяваш семейния бюджет.
И най-важното, което собствениците трябва да знаят е че трябва да бъдат безрезервно отдадени на своя любимец и да спазват назначеното лечение, като се стараят да не пропускат прием на лекарства.
Наши статии:
