Атопичен дерматит при котката

Атопичният дерматит представлява хронично, възпалително и алергично заболяване на кожата при котките, което се проявява с различна степен на сърбеж, зачервяване, лющене и понякога вторични бактериалниили гъбични инфекции. Това състояние се дължи на прекомерна и неправилно насочена реакция на имунната система към обичайни алергени от околната среда – катопрахови акари, полени, мухъл или дори определени хранителни съставки.

Във ветеринарната литература са предложени множество термини за описване на това състояние, включително „фелинова атопия“, „алергичен дерматит“ и „екзематозен синдром“, но в настоящия текст ще използваме най-разпространеното и прието наименование – атопичен дерматит.

Заболеваемостта варира, но атопичният дерматит се среща сравнително често, особено при млади до средновъзрастни котки. Някои породи, като сиамска, абисинска, ориенталска късокосместа и рексове, изглежда проявяват по-висока предразположеност към развитие на заболяването. Това предполага и известен генетичен компонент в етиологията.

Клиничната картина е разнообразна, но типичните симптоми включват:

• интензивен сърбеж (пруритус), особено в областта на главата, шията, подмишниците и корема,
• зачервяване и възпаление на кожата (еритема),
• облизване, чесане и разраняване, често водещо до опадане на козината (алопеция),
• вторични инфекции, дължащи се на увреден кожен бариерен механизъм.

Атопичният дерматит уврежда кожата, а това отваря „врата“ за инфекции, които усложняват и удължават заболяването, като много често се развиват допълнителни бактериални или гъбични инфекции, тъй като възпалената и наранена кожа вече не може да изпълнява нормално защитната си функция. Това улеснява навлизането на микроби и допълнително влошава състоянието на котката.

Ранното разпознаване и адекватната ветеринарномедицинска намеса са ключови за контролиране на заболяването и подобряване качеството на живот на засегнатата котка.

Под какви форми се изявява Атопичният дерматит при котката?

Атопичният дерматит при котките не се проявява по единен начин, което често затруднява поставянето на точна диагноза. Съществуват няколко типични клинични форми, чрез които това заболяване може да се изрази, като често се наблюдава и припокриване между тях. Ето най-често срещаните проявления:

1) Милиарен дерматит (Miliary dermatitis)

Милиарният дерматит е една от най-честите форми на кожна реакция при котките, включително при алергични състояния като атопичен дерматит. Характеризира се с наличието на дребни папули, крусти и грапавини по кожата, които при допир наподобяват просо (оттам и названието „miliary“). Най-често лезиите са разположени по гърба, основата на шията, около опашката и понякога по корема. Важно е да се отдиференцира от други заболявания като дерматофитоза, демодекоза, дълбока и повърхностнапиодермия.

2) Опадане на козината вследствие на често близане (Self-induced alopecia)

Често срещана проява на атопичен дерматит е самопредизвикана алопеция – загуба на козина, причинена от прекомерно близане. Това поведение може да има както алергична, така и поведенческа или системна причина. Опадането на козина може да се дължи и на хормонални проблеми или други системни заболявания. Тук е важно да се отбележи, че стопаните често не обръщат внимание на процеса на близане. Всеки стопанин си мисли, че котката нормално се почиства и мие. В резултат на това те забелязват само зона с липса на козина, без наличие на възпаление или разраняване в началния стадий. Предразположени породи включват сиамската и абисинската котка. Необходимо е да се изключат и други възможни причини като ендокринни нарушения (напр. хипертиреоидизъм), паразити или гъбични инфекции.

3) Еозинофилен грануломен комплекс (Eosinophilic granuloma complex)

Еозинофилният грануломен комплекс е група от кожни реакции с общ патогенетичен механизъм, свързан с активиране на еозинофилите – тип бели кръвни клетки, участващи в алергични реакции. Включва три основни форми:

• Индолентна язва (indolent ulcer) – язвено изменение на горната устна, най-често по средната линия, характеризиращо се с подуване, обезцветяване и загрубяване на тъканта.
• Еозинофилни плаки – плоски, силно зачервени, често влажни лезии, които обикновено се появяват по корема, слабините или вътрешната част на бедрата.
• Еозинофилни грануломи – твърди, възвишени и често линейно разположени изменения, които могат да засегнат задните крайници, устната кухина или муцуната.

Всички тези форми могат да бъдат усложнени от вторични инфекции – бактериални, гъбични или дори вирусни (като херпесвирус). Те често рецидивират и изискват дългосрочен контрол.

4) Сърбеж и рани по главата и врата (Head and neck excoriation)

Тази форма се среща често при котки с атопичен дерматит и се характеризира с интензивен сърбеж в областта на лицето, ушите и шията. Вследствие на силното чесане и разчесване се образуват рани, крусти, ерозии и дори саморазкъсвания. Това е силно дразнещо за животното и води до значителен дискомфорт.

Преди да се приеме, че причината е атопичен дерматит, е важно да се изключат други възможни причини за подобни кожни лезии, като:

• Демодекоза (Demodex cati или Demodex gatoi),
• Отодектоза (ушни акари – Otodectes cynotis),
• Първична повърхностна или дълбока пиодерма,
• Маласезиен дерматит (Malassezia spp.).

Как се диагностицира атопичният дерматит при котките и може ли да се разбере защо котката постоянно се чеше?

Един от основните и често подценявани признаци на сърбеж при котките е постоянното, понякога скрито близане и миене на козината. За разлика от кучетата, които се чешат активно с лапа, котките често проявяват сърбеж чрез прекомерно облизване, изгризване или търкане на определени участъци от тялото. Това поведение понякога остава незабелязано от стопаните, които го приемат за нормално хигиенно поведение, докато вече е налице загуба на козина или възпаление.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата атопичен дерматит се поставя по метода на изключване – тоест, след систематично елиминиране на всички други възможни причини за сърбеж. Не съществува един-единствен тест, който категорично да потвърди заболяването.

Процесът на диагностика се базира на:

• Анамнеза – подробно разпитване на стопанина за обстоятелствата, в които се е появил проблемът.
• Клинични признаци – наблюдение и описание на кожните лезии и сърбежа.
• Параклинични изследвания – остъргвания от кожа, трихограми, гъбични култури, кръвни изследвания и др.
• Алергологични тестове – интрадермални тестове или серологични анализи (IgE), използвани по-скоро за идентифициране на специфични алергени, отколкото за първична диагноза.

Важно е да се подчертае, че атопичният дерматит е хронично и нелечимо заболяване – котката ще страда от него през целия си живот. Затова е от изключителна важност да бъдат идентифицирани и премахнати всички провокиращи и влошаващи фактори, включително паразити, алергени, стрес или неподходяща храна.

Основни въпроси, които ветеринарният лекар ще зададе:

Тъй като диагнозата зависи силно от събраната информация, стопанинът трябва да бъде готов да отговори на следните въпроси:

1. На каква възраст започнаха клиничните признаци?
   Атопичният дерматит обикновено се развива при млади до средновъзрастни котки – между 6 месеца и 3 години.
2. Сезонен ли е сърбежът?
   Сезонността може да насочи към инхалационни алергени (като полени), докато целогодишното проявление предполага домашни алергени (като прахови акари или плесени) или хранителна алергия.
3. Появи ли се сърбежът изведнъж или се разви постепенно?
   При атопия често се наблюдава прогресивно влошаване, с периоди на ремисия и обостряне.
4. Има ли други животни или хора с кожни проблеми у дома?
   Това може да насочи вниманието към заразни заболявания – гъбични инфекции, бълхи, саркоптоза и др.
5. Каква профилактика се извършва срещу паразити?
   Неправилната или нередовна профилактика може да остави отворена възможност за заразяване с бълхи и акари – честа причина за сърбеж.
6. Какво яде котката в момента и какво е яла в миналото?
   Информацията е ключова за планиране на елиминационна диета – важен диагностичен инструмент за изключване на хранителна алергия.

Диагностични критерии според Фавро (Favrot's criteria)

За да се подпомогне клиничната преценка, често се използват така наречените критерии на Фавро, при които поне 6 от 10 признака трябва да бъдат изпълнени, за да се подкрепи диагнозата:

1. Засегнати са поне два анатомични участъка от тялото.
2. Сърбежът присъства още от началото на заболяването.
3. Наблюдават се поне 2 от 4-те клинични форми на алергия.
4. Милиарният дерматит е доминиращата клинична картина.
5. Има еозинофилен дерматит по лицето, ушите, устните и шията.
6. Неравномерна (асиметрична) алопеция в задната част на тялото, включително опашка и бедра.
7. Симетрична алопеция на корема.
8. Липса на ерозии и лезии по предните крайници.
9. Липса на изменения в областта на стернума (гърдите).
10. Липса на тумори по кожата.

Използването на тези критерии не замества клиничното мислене, но може да насочи ветеринарния лекар към по-точна оценка на вероятността за атопичен дерматит.

Лечение и поддържаща терапия при атопичен дерматит при котката

Атопичният дерматит при котките е хронично, невъзможно за пълно излекуване състояние, което изисква дългосрочен контрол, индивидуализиран според клиничната картина, чувствителността на животното и реакцията към лечението. Целта не е излекуване, а постигане на контрол над сърбежа и кожните лезии, минимизиране на рецидивите и подобряване качеството на живот на животното.

1. Контрол на алергените и средата

Първата и най-важна стъпка е премахване или ограничаване на контакта с възможните алергени, когато това е възможно:

• Редовно почистване на дома, прахосмукиране с HEPA-филтър.
• Избягване на ароматизатори, прахове, почистващи препарати и други химикали.
• Влагорегулация в помещенията (намаляване на плесени и прахови акари).
• Редовна профилактика срещу бълхи и акари – задължителна, дори без видими паразити.

2. Диетична терапия (елиминационна диета)

Тъй като хранителната алергия често наподобява атопичен дерматит, обикновено се провежда елиминационна диета за 8–12 седмици с:

• Хидролизирани протеини (специализирани ветеринарни диети),
• или нов протеинов източник, който не е бил консумиран досега.

Ако симптомите изчезнат, а после се върнат след повторно въвеждане на старата храна, вероятно има хранителен компонент в алергията.

3. Контрол на сърбежа и възпалението

За облекчаване на сърбежа и възпалението се използват няколко групи медикаменти:

➤ Кортикостероиди (преднизолон)

• Ефективни за бързо овладяване на симптомите, но не са подходящи за дългосрочна терапия поради странични ефекти (диабет, кожна атрофия, имуносупресия).
• Прилагат се в кратки курсове, след което дозата се намалява или се заменя с по-безопасни опции.

➤ Циклоспорин (Atopica)

• Имуносупресор, специфично насочен към алергични възпалителни процеси.
• Подходящ за дългосрочно приложение.
• Изисква редовно мониториране поради възможни странични ефекти (повръщане, диария, намален имунитет).

➤ Антихистамини

• При някои котки имат добър ефект, при други – минимален.
• Пример: хлорфенирамин, хидроксизин.
• Безопасни, но ефективността варира.

➤ Омега-3 и Омега-6 мастни киселини

• Поддържат здравината на кожната бариера.
• Умерено намаляват възпалението и сърбежа.
• Използват се като допълнителна терапия, а не самостоятелно.

4. Антибиотици и противогъбични средства

При наличие на вторични инфекции – бактериални или гъбични – се назначава специфично лечение:

• Локални антисептични шампоани (хлорхексидин, кетоконазол).
• Системни антибиотици при по-тежки случаи.
• Проби и култури са препоръчителни за избор на правилната терапия.

5. Имунотерапия (алерген-специфична десенсибилизация)

При доказана чувствителност към конкретни алергени чрез алерготестове може да се изготви индивидуална ваксина (имунотерапия), която да намали реактивността на имунната система. Методът изисква:

• Време (ефектът се развива за месеци),
• Постоянство (редовни инжекции или капки),
• Финансов ресурс.

Това е най-физиологичният и дългосрочно ефективен метод за контрол при избрани пациенти.

Поддържаща терапия и проследяване

Атопичният дерматит изисква регулярно наблюдение, чести ревизии на терапевтичния план и адаптиране според индивидуалния отговор на пациента. Целта е постигане на максимален контрол с минимално количество медикаменти, като се избягват дългосрочни странични ефекти.

Редовната комуникация между ветеринарния лекар и собственика е ключова за дългосрочния успех в управлението на това хронично състояние.

Прогноза и живот с котка, страдаща от атопичен дерматит

Животът с котка, диагностицирана с атопичен дерматит, изисква постоянна грижа, наблюдение и разбиране от страна на собственика. Макар че заболяването не може да бъде напълно излекувано, при правилен подход и навременна намеса, симптомите могат да бъдат успешно контролирани, а качеството на живот – значително подобрено.

С напредъка на ветеринарната медицина днес разполагаме с множество възможности за персонализирана терапия, адаптирана към нуждите на всяко отделно животно. От поддържаща диета и контрол на средата, през медикаментозно лечение, до имунотерапия – успешното управление на болестта е напълно реалистично.

Важно е да се подчертае, че успехът в лечението до голяма степен зависи от правилната и навременна ветеринарна намеса. Това не е заболяване, което може да „отмине от само себе си“, нито такова, при което самолечението е безопасен избор. Необходима е компетентна ветеринарна грижа, редовен контрол и професионално проследяване на състоянието.

Ветеринарна клиника New Vita е винаги на разположение, за да предложи:

• прецизна диагностика,
• индивидуално изготвен терапевтичен план,
• проследяване на ефекта от лечението,
• съвети за хранене, хигиена и превенция.

Вашето доверие и нашият професионализъм са ключът към по-доброто здраве и спокойствие на Вашата котка. За допълнителни въпроси или консултация, можете да се свържете с нашия екип на телефон 0899 52 53 55.